Енциклопения на българския език

суетен

[suˈɛtɛn]

суетен значение:

1. (характер) Който обича да се изтъква, държи прекалено много на външния си вид, славата или мнението на другите за себе си; пустославен.
2. (остаряло) Който е преходен, безсмислен, празен (за земни дела).
Ударение
суѐтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
су-е-тен
Род
мъжки
Мн. число
суетни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на суетен

(характер)
  • Той е твърде суетен и прекарва часове пред огледалото.
  • Суетните хора често търсят комплименти.
(остаряло)
  • Всичко земно е суетно и временно.

Антоними на суетен

Как се пише суетен

Грешни изписвания: соетен
Пише се с у след с (корен су-) и с е в наставката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суи (sujь)
От старобългарското *суи* (празен, напразен). Сродна с руската *суета*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • суетна жена
  • суетен мъж
  • суетни надежди

Популярни търсения и запитвания за суетен