вечен
[ˈvɛtʃɛn]
вечен значение:
1. (пряко) Който съществува винаги, няма начало и край във времето; безсмъртен.
2. (преносно) Който не се променя, запазва се постоянно един и същ или се повтаря непрекъснато.
- Ударение
- вѐчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ве-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вечни
Примери за използване на вечен
(пряко)
- Вярваха във вечния живот на душата.
- Вселената изглежда вечна и необятна.
(преносно)
- Тя се закле във вечна любов.
- Това са вечните спорове между поколенията.
Синоними на вечен
Антоними на вечен
Как се пише вечен
Грешни изписвания: вечън
Променливо я: В тази дума няма променливо 'я', пише се и се изговаря с 'е' (от старобългарски ѣ).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣчьнъ
Произлиза от старобългарската дума 'вѣкъ' (време, живот, вечност) + суфикс '-ьнъ'. Сродна с думите за 'век' в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вечен покой
- вечен огън
- вечна дружба
- вечен календар
Фразеологизми:
- вечните ловни полета
- сън вечен