Енциклопения на българския език

смислен

[ˈsmislɛn]

смислен значение:

1. (общо) Който има смисъл, съдържание или разумно основание; логичен.
2. (преносно) Който изразява ум или разбиране (за поглед, лице).
Ударение
смѝслен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
смис-лен
Род
мъжки
Мн. число
смислени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смислен

(общо)
  • Това беше единственият смислен отговор на въпроса.
  • Търся смислена работа, която да ме удовлетворява.
(преносно)
  • Тя го погледна със смислен и дълбок поглед.

Как се пише смислен

Грешни изписвания: смуслен, смисал, смйслен
Променливото ъ от корена (смисъл) изпада при образуването на прилагателното: смисъл -> смисл-ен. В м.р. ед.ч. завършва на -ен (не на -ан).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:смисъл
Произлиза от съществителното 'смисъл' + наставката за прилагателни '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смислен диалог
  • смислен живот
  • смислено предложение