стъкмяване
[stɐkˈmjavɐnɛ]
стъкмяване значение:
1. (пряко) Приготвяне, нагласяне или уреждане на нещо (облекло, вещи, ситуация) за определена цел.
2. (преносно) Фалшифициране или нагаждане на факти, резултати или сметки, за да изглеждат верни или изгодни.
- Ударение
- стъкмя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стък-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- стъкмявания
Примери за използване на стъкмяване
(пряко)
- Стъкмяването на багажа отне целия следобед.
- Започна голямо стъкмяване за сватбата.
(преносно)
- Одиторът разкри стъкмяване на отчетите.
- Резултатите от изборите бяха плод на стъкмяване.
Синоними на стъкмяване
Антоними на стъкмяване
Как се пише стъкмяване
Пише се с ъ в корена. След м се пише я (променливо я), тъй като е под ударение и пред твърда сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тъкмя
Отглаголно съществително от 'стъкмявам' (свършен вид: 'стъкмя'). Коренът 'тъкмя' е сродно с 'тъкъм' (принадлежност, уред).