Енциклопения на българския език

разваляне

[razˈvalʲɐnɛ]

разваляне значение:

1. (Общо) Действие по повреждане, разрушаване или нарушаване целостта на нещо.
2. (Право) Прекратяване на действието на договор или споразумение.
3. (Бит) Влошаване на качеството (за храна, време и др.).
Ударение
разва̀ляне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ва-ля-не
Род
среден
Мн. число
разваляния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разваляне

(Общо)
  • Развалянето на старата къща отне повече време от предвиденото.
  • Неправилната употреба води до бързо разваляне на уреда.
(Право)
  • Съдът постанови разваляне на договора поради неизпълнение.
  • Има клауза за едностранно разваляне на споразумението.
(Бит)
  • Топлото време допринесе за развалянето на продуктите.
  • Прогнозата е за разваляне на времето следобед.

Как се пише разваляне

Представката е раз- (пред звучна съгласна 'в' не се променя). Окончанието за отглаголно съществително е -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:валя
Отглаголно съществително от 'развалям'. Образувано с представка 'раз-' (означаваща отмяна, разрушаване) и корен, свързан с 'валям' (търкалям, събарям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разваляне на магия
  • разваляне на дисциплината
  • разваляне на договор
Фразеологизми:
  • разваляне на хатъра
разваляне : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник