Енциклопения на българския език

уреждане

[uˈrɛʒdanɛ]

уреждане значение:

1. (общо) Процес на слагане в ред, организиране или подготвяне на нещо.
2. (право/финанси) Постигане на споразумение или изплащане на дълг; решаване на спор.
3. (разговорно) Намиране на работа или облага чрез връзки.
Ударение
урѐждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-реж-да-не
Род
среден
Мн. число
уреждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уреждане

(общо)
  • Започнахме уреждането на документите за виза.
  • Уреждането на новия апартамент отне много време.
(право/финанси)
  • Уреждане на сметките с кредиторите.
  • Извънсъдебно уреждане на спора.
(разговорно)
  • Той чака уреждане на работа в министерството.

Антоними на уреждане

Как се пише уреждане

Грешни изписвания: ореждане, уреждъне
Пише се с у- (представка за направление или постигане на цел).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ред
От корена 'ред'. Глагол 'уреждам' (слагам в ред). Суфикс '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мирно уреждане
  • уреждане на сметки
  • уреждане на мач