нагаждане
[nɐˈgaʒdɐnɛ]
нагаждане значение:
1. (пряко) Действието по нагласяне, припасване или регулиране на нещо спрямо друго (обикновено за механизми или части).
2. (преносно) Приспособяване към обстоятелствата, често с цел лична изгода или оцеляване; конформизъм.
- Ударение
- нага̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-гаж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- нагаждания
Примери за използване на нагаждане
(пряко)
- Нагаждането на детайлите един към друг отне много време.
- Изисква се прецизно нагаждане на оптиката.
(преносно)
- Политическото нагаждане му осигури дълга кариера.
- Това не е гъвкавост, а безпринципно нагаждане.
Синоними на нагаждане
Антоними на нагаждане
Как се пише нагаждане
Думата завършва на -не, както повечето отглаголни съществителни в българския език. Пише се с ж (от корена 'гаж-').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:годя / гадя
От глагола 'нагаждам'. Коренът е свързан със старобългарското 'годити' (намирам сгода, подхождам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- взаимно нагаждане
- нагаждане към обстановката
Популярни търсения и запитвания за нагаждане
какво е нагаждане, нагаждане или нагаждание, нагаждане или наглаждане, нагаждане или нъгаждане, нагаждане или нагъждане, нагаждане или нагаждъне, нагаждание или наглаждане, нагаждание или нъгаждане, нагаждание или нагъждане, нагаждание или нагаждъне, наглаждане или нъгаждане, наглаждане или нагъждане, наглаждане или нагаждъне, нъгаждане или нагъждане, нъгаждане или нагаждъне, нагъждане или нагаждъне