Енциклопения на българския език

стриктен

[ˈstriktɛn]

стриктен значение:

1. (общо) Който спазва точно и безусловно установените правила, изисквания или задължения; строг и взискателен.
Ударение
стри'ктен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стрик-тен
Род
мъжки
Мн. число
стриктни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стриктен

(общо)
  • Тя е много стриктна по отношение на хигиената.
  • Наложен беше стриктен контрол на границите.

Антоними на стриктен

Как се пише стриктен

Грешни изписвания: стригтен, стрйктен
При проверка на правописа на съгласната к се прави проверка с форми, в които след нея стои гласна: стриктен -> стриктен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:strictus
Заемка от латински език (strictus – стегнат, опънат, точен), навлязла вероятно през немски (strikt) или френски (strict).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стриктен контрол
  • стриктно спазване
  • стриктна диета