Енциклопения на българския език

аскетичен

[ɐskɛˈtit͡ʃɛn]

аскетичен значение:

1. (религия/философия) Който се отнася до аскетизма; свойствен за аскет (човек, живеещ в строго въздържание и самолишение с духовна цел).
2. (преносно) Който е прекалено скромен, лишен от удобства, украса или излишества; строг и въздържан.
Ударение
аскетѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ас-ке-ти-чен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на аскетичен

(религия/философия)
  • Монасите водеха силно аскетичен начин на живот.
  • Лицето му имаше аскетичен израз.
(преносно)
  • Обзавеждането в стаята беше аскетично – само легло и маса.
  • Тя спазваше аскетична диета.

Антоними на аскетичен

Как се пише аскетичен

Грешни изписвания: аскитичен, аскетйчен
Пише се с е във втората сричка.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:asketes
От старогръцки *askētēs* (който се упражнява, монах, отшелник), произлизащо от *askeō* (упражнявам се, обработвам). В християнството терминът се утвърждава за хора, живеещи в лишение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • аскетичен живот
  • аскетичен вид
  • аскетична обстановка
аскетичен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник