Енциклопения на българския език

страдателен

[strɐˈdatɛlɛn]

страдателен значение:

1. (граматика) Който показва, че подлогът в изречението не извършва действието, а търпи действието върху себе си (пасивен).
2. (книжовно (остаряло)) Който е изпълнен със страдание или изразява страдание.
Ударение
страдàтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стра-да-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
страдателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на страдателен

(граматика)
  • Глаголът е в страдателен залог.
  • Минало страдателно причастие се образува с наставките -н или -т.
(книжовно (остаряло))
  • Хвърли към небето един страдателен поглед.
  • Лицето ѝ имаше страдателен израз.

Синоними на страдателен

Антоними на страдателен

Как се пише страдателен

Думата се пише с а в корена (страд-) и завършва на -телен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:страдати
Произлиза от глагола 'страдам'. В граматическия смисъл е калка (буквален превод) от латинското *passivus* или старогръцкото *pathētikos*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страдателен залог
  • страдателно причастие