Енциклопения на българския език

щастлив

[ʃtɐstˈlif]
Ударение
щастлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
щаст-лив
Род
мъжки
Мн. число
щастливи
Докладвай грешка в описанието

Как се пише щастлив

Грешни изписвания: щаслив

Думата се пише с т в средата на корена. Проверката се прави чрез сродни думи, в които звукът се чува ясно, например щастие.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sъčęstьje
Думата произлиза от праславянската форма *sъčęstьje, образувана от представката *sъ- (добър) и *čęstь (част, дял). Първоначалното значение е „имащ добър дял“, „с добра участ“. В старобългарския език се среща като „съчѧстьнъ“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • щастлив край
  • щастлив случай
  • щастлива звезда
  • щастлив брак
Фразеологизми:
  • роден под щастлива звезда
  • щастлив като дете

Популярни търсения и запитвания за щастлив