измъчен

[izˈmət͡ʃɛn]

измъчен значение:

1. (пряко) Който е подложен на физически или душевни страдания, мъки и изтезания.

2. (преносно) Който изразява силна умора, изтощение или болестно състояние; изпитой.

3. (преносно) Който не е естествен или спонтанен; насилен, престорен или постигнат с голяма трудност.

Ударение: измъ̀чен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: из-мъ-чен
Род: мъжки
Мн. число: измъчени

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измъчен

(пряко)

Измъченият пленник едва стоеше на краката си.
Тя погледна с жалост към измъченото животно.

(преносно)

Лицето му беше бледо и измъчено след безсънната нощ.
Измъчен вид.

(преносно)

Той се опита да се засмее, но усмивката му беше измъчена.
Сюжетът на филма е доста измъчен и нелогичен.

Синоними на измъчен

изтезаван, тормозен, страдащ, изтощен, уморен, изнемощял, съсипан, насилен, неестествен, изкуствен

Антоними на измъчен

свеж, бодър, енергичен, естествен, непринуден

Как се пише измъчен

Грешни изписвания: измъчан, йзмъчен, измачен

Думата се пише с е в последната сричка (суфикс за минало страдателно причастие -ен). Проверката може да се направи чрез формата за мн.ч.: измъчени (не 'измъчани').

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:мѫка

Произлиза от глагола 'измъча', който е дериват на съществителното 'мъка' (старобълг. мѫка). Коренът е общославянски със значение на страдание, изтезание или гърчене.

Употреба

Чести словосъчетания:

измъчен вид
измъчена усмивка
измъчен поглед