Енциклопения на българския език

деятелен

[dɛˈjatɛlɛn]
Ударение
дея̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
де-я-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
деятелни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише деятелен

Грешни изписвания: дейтелен, диятелен
Думата се пише с 'я' (променливо я). Във формите, където ударението пада върху гласната или сричката след нея е мека, 'я' може да премине в 'е' (напр. деятелност, но в мн.ч. деятелни се запазва по традиция и аналогия).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѣꙗтєл҄ь
Произлиза от старобългарския глагол 'дѣꙗти' (правя, върша) и наставката за деец. Сродна с 'дело', 'дейност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • деятелен залог
  • деятелно причастие
  • деятелна натура
деятелен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник