стан
[stan]
стан значение:
1. (техника) Голямо дървено или механично съоръжение за тъкане на плат, черги или килими.
2. (анатомия) Горната част на човешкото тяло (торсът, гръдният кош и талията); фигура, снага.
3. (история) Временно поселище на войска или номади; бивак, лагер.
- Ударение
- ста̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- станове
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на стан
(техника)
- Баба ми още пази стария тъкачен стан в мазето.
- Ритмичният шум на стана се чуваше от стаята.
(анатомия)
- Момичето имаше строен и гъвкав стан.
- Тя прегърна годеника си през кръста и се притисна към мощния му стан.
(история)
- Войската разпъна стан край реката.
- Хайдутите имаха скрит стан в планината.
Как се пише стан
Грешни изписвания: Стън
Думата се пише с а. При членуване се използва пълен член станът (ако е подлог) или кратък член стана.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:станъ
Произлиза от праславянския корен *stanъ, свързан с глагола *stati (стоя). Първичното значение е „място на престой“, което се развива в посока „лагер“ и по-късно „уред за тъкане“ (заради вертикалната, стояща конструкция).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тъкачен стан
- военен стан
- строѐн стан