Енциклопения на българския език

торс

[tɔrs]

торс значение:

1. (анатомия) Горната част на човешкото тяло без главата и крайниците; труп (в анатомичен смисъл).
2. (изкуство) Скулптурно изображение на човешко тяло без глава и крайници (или запазена такава част от антична статуя).
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
торс
Род
мъжки
Мн. число
торсове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на торс

(анатомия)
  • Атлетът имаше добре развит и мускулест торс.
  • Ударите бяха насочени предимно към торса на противника.
(изкуство)
  • В музея е изложен мраморен римски торс.
  • Художникът скицираше античния торс.

Синоними на торс

Как се пише торс

Грешни изписвания: торз, турс

Думата се пише със с в края. Проверка: торсът, торсове.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:torso
От италиански 'torso' (пън, стъбло, торс), което произлиза от латински 'thyrsus' (стъбло).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гол торс
  • мраморен торс
  • изваян торс

Популярни търсения и запитвания за торс

торс : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник