Енциклопения на българския език

поселище

[poˈsɛliʃtɛ]

поселище значение:

1. (география/история) Място, където са се заселили хора; населено място (село, град, махала). Често се използва в исторически контекст или за древни селища.
Ударение
пос̀елище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-се-ли-ще
Род
среден
Мн. число
поселища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поселище

(география/история)
  • Археолозите откриха древно тракийско поселище.
  • Това поселище възниква през средновековието.

Синоними на поселище

Как се пише поселище

Грешни изписвания: поселиште, пуселище, поселйще
Буквата щ маркира звукосъчетанието 'шт'. Думата е с представка по-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:селити
От корена *sed- (седя, засядам) -> село. Суфиксът -ище означава място.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • древно поселище
  • славянско поселище