указване

[oˈkazzvɐnɛ]

указване значение:

1. (администрация) Действието по даване на наставления, директиви или посочване на начин за извършване на нещо.

2. (информатика) Процес на рефериране към адрес в паметта или конкретен обект (напр. чрез указател).

Ударение: ука̀зване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: у-каз-ва-не
Род: среден
Мн. число: указвания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на указване

(администрация)

Следваше стриктно указването на началника за попълване на документите.
Липсата на ясно указване доведе до объркване в екипа.

(информатика)

Грешка при указване на пътя към файла.

Синоними на указване

наставление, инструкция, посочване, разпореждане, рефериране, адресиране

Как се пише указване

Грешни изписвания: оказване, укъзване, указвъне

Пише се с у, когато значението е 'посочване', 'насочване' или 'даване на инструкция' (свързано с указател, указание). Пише се с о (оказване), когато значението е 'извършване', 'предоставяне' (напр. оказване на помощ, оказване на натиск).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:оуказати

Отглаголно съществително от 'указвам'. Коренът е общославянски 'каз-' (говоря, посочвам) с представка 'у-', носеща смисъл на насочване.

Употреба

Чести словосъчетания:

методическо указване
указване на помощ (грешно, правилно е оказване)
указване на посока

указване