Енциклопения на българския език

изтъкване

[isˈtɤkvɐnɛ]

изтъкване значение:

1. (общо) Посочване, подчертаване или наблягане на факти, обстоятелства или аргументи.
2. (поведение) Демонстриране на собствените качества или заслуги с цел получаване на внимание или похвала; самохвалство.
Ударение
изтъ̀кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-тък-ва-не
Род
среден
Мн. число
изтъквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтъкване

(общо)
  • Изтъкването на тези аргументи промени хода на дискусията.
  • В речта си той направи изтъкване на икономическите успехи.
(поведение)
  • Постоянното му изтъкване дразнеше колегите.
  • Тя не обича излишното изтъкване и предпочита да работи тихо.

Антоними на изтъкване

Как се пише изтъкване

Думата започва с представка из-. Променливото 'я' не е приложимо тук, коренът съдържа ъ.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изтъквам
Отглаголно съществително от 'изтъквам'. Коренът е свързан със старобългарското 'тъкати' (тъча, промушвам), като значението се е развило към 'изкарвам на преден план'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изтъкване на причини
  • изтъкване на заслуги
  • нарочно изтъкване
изтъкване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник