Енциклопения на българския език

софистика

[soˈfistikɐ]

софистика значение:

1. (философия) Философско течение в Древна Гърция, чиито представители (софисти) са се занимавали с преподаване на реторика и изкуство на спора, често използвайки релативизъм.
2. (преносно) Привидно логично, но по същество невярно и подвеждащо умозаключение; словесна еквилибристика с цел манипулация.
Ударение
софѝстика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
со-фис-ти-ка
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на софистика

(философия)
  • Древногръцката софистика поставя човека в центъра на познанието.
(преносно)
  • Адвокатът си послужи с ловка софистика, за да обърка свидетеля.
  • Това не са аргументи, а чиста софистика.

Антоними на софистика

Как се пише софистика

Думата е чуждица и правописът следва източника; 'о' в първата сричка е неударено и може погрешно да се чуе като 'у'.

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:σοφιστική (sophistikē)
От старогръцки 'σοφιστική' (изкуство на софиста), свързано със 'σοφία' (мъдрост). Първоначално означава изкуство на спора, по-късно придобива негативно значение за подвеждащо философстване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпадам в софистика
  • политическа софистика