Енциклопения на българския език

смут

[smut]

смут значение:

1. (психология) Състояние на тревога, объркване, душевно безпокойство.
2. (общество) Нарушаване на обществения ред; бъркотия, паника или размирие.
Ударение
сму'т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
смут
Род
мъжки
Мн. число
смутове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смут

(психология)
  • В душата му настъпи смут след чутата новина.
  • Гледаше смутено, обзет от смут.
(общество)
  • В държавата настъпиха смутове и протести.
  • Появата му предизвика смут в залата.

Как се пише смут

Грешни изписвания: смуд, смот

В края на думата съгласната е беззвучно 'т'. Проверка чрез членуване: 'смутът'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:smutъ
Свързано със старобългарски и общославянски корен, сродна с 'мътя', 'мътен'. Първоначално значение на разбъркване, замъгляване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • всеобщ смут
  • душевен смут
  • предизвиквам смут

Популярни търсения и запитвания за смут