Енциклопения на българския език

размирие

[rɐzˈmiriɛ]

размирие значение:

1. (пряко) Състояние на липса на мир; обществени вълнения, бунтове или безредици, нарушаващи установения ред.
2. (преносно) Липса на съгласие, кавги или неразбирателство между хора.
Ударение
размѝрие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ми-ри-е
Род
среден
Мн. число
размирия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на размирие

(пряко)
  • В страната избухнаха размирия след повишаването на данъците.
  • Политическото размирие продължи няколко месеца.
(преносно)
  • Семейното размирие попречи на празника.

Антоними на размирие

Как се пише размирие

Думата завършва на -ие в единствено число (среден род). В множествено число окончанието е -ия (размирия).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:раз- + мир
Образувано с префикс 'раз-' (означаващ разделяне, разваляне) и корен 'мир'. Думата възниква като антоним на състоянието на мир и обществен ред.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • граждански размирия
  • масови размирия
  • време на размирие
размирие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник