слух
[sɫux]
слух значение:
1. (физиология) Едно от петте сетива; способност на организма да възприема звуци.
2. (музика) Способност за правилно възприемане и възпроизвеждане на музикални тонове.
3. (общество) Непроверена новина, мълва или клюка, която се разпространява сред хората.
- Ударение
- слу̀х
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слух
- Род
- мъжки
- Мн. число
- слухове
Примери за използване на слух
(физиология)
- С възрастта слухът му започна да отслабва.
- Кучетата имат много по-развит слух от хората.
(музика)
- Тя има абсолютен слух и може да разпознае всяка нота.
- Пее фалшиво, защото няма слух.
(общество)
- Носи се слух, че директорът ще подаде оставка.
- Не вярвай на всеки слух, който чуеш.
Как се пише слух
В края на думата се пише х. При членуване се използва пълният член -ът (слухът е отличен) или краткият -а (имам добър слух).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѹхъ
Наследствена дума от праславянското *sluxъ, свързана с глагола *slyšati (чувам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- абсолютен слух
- музикален слух
- злонамерен слух
- пускам слух
Фразеологизми:
- превръщам се в слух (слушам много внимателно)