Енциклопения на българския език

музикалност

[muziˈkaɫnost]

музикалност значение:

1. (пряко) Качество на човек, който притежава усет към музиката, верен слух и чувство за ритъм.
2. (изкуство) Свойство на нещо (поезия, реч, движение), което звучи мелодично, хармонично и напевно.
Ударение
музика̀лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
му-зи-кал-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на музикалност

(пряко)
  • Нейната вродена музикалност пролича още в ранна детска възраст.
  • Тестът за музикалност е задължителен при кандидатстване в консерваторията.
(изкуство)
  • Стиховете на Лилиев се отличават с изключителна музикалност и лекота.
  • Музикалността на езика прави превода на тези песни особено труден.

Антоними на музикалност

Как се пише музикалност

Думата е от женски род и завършва на -ост. При членуване се пише с двойно т (музикалността).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:mousikē (μουσική)
Производна от 'музикален', която произлиза от латинското 'musica', заето от гръцкото 'mousikē' (изкуство на музите). Наставката '-ост' е славянска и образува абстрактни съществителни имена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вродена музикалност
  • изключителна музикалност
  • тест за музикалност