Енциклопения на българския език

сломяване

[sloˈmʲavɐnɛ]

сломяване значение:

1. (преносно) Процес на пълно преодоляване, смазване или унищожаване на нечия съпротива, воля, дух или гордост.
Ударение
сломя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сло-мя-ва-не
Род
среден
Мн. число
сломявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сломяване

(преносно)
  • Сломяването на вражеската съпротива отне седмици.
  • Новината доведе до сломяване на духа му.

Антоними на сломяване

Как се пише сломяване

Грешни изписвания: слумяване, сломявъне

Коренът е 'лом' (чупя), затова се пише с о, а не с 'у'. Ятовата гласна се произнася и пише я (сломявам) под ударение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ломити
Отглаголно съществително от 'сломявам'. Представка 'с-' (свършеност/резултат) + корен 'лом' (чупя, троша).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сломяване на съпротивата
  • сломяване на духа
  • сломяване на волята