Енциклопения на българския език

въодушевяване

[vɐodʊʃɛˈvʲavanɛ]

въодушевяване значение:

1. (психология) Процес на изпадане в състояние на силен ентусиазъм, приповдигнат дух и емоционален подем.
Ударение
въодушевя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въ-о-ду-ше-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
въодушевявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въодушевяване

(психология)
  • Въодушевяването на публиката нарастваше с всяка изпята песен.
  • Това внезапно въодушевяване беше нехарактерно за неговия спокоен нрав.

Синоними на въодушевяване

Антоними на въодушевяване

Как се пише въодушевяване

Думата започва с представката 'въ-', следвана от 'о-'. Трябва да се внимава за гласната 'о' след 'въ'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:душа
Образувано от глагола „въодушевявам“. Съставна структура: представка въ- + корен -одуш- (от душа) + суфикси.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • всеобщо въодушевяване
  • момент на въодушевяване