Енциклопения на българския език

слово

[ˈsɫɔvo]

слово значение:

1. (лингвистика) Езикова единица, служеща за назоваване на понятия; дума (в поетичен или архаичен контекст).
2. (общо) Дарба да се говори; реч, език.
3. (реторика) Официална реч, произнесена пред публикa по определен повод.
Ударение
сло'во
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сло-во
Род
среден
Мн. число
слова
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слово

(лингвистика)
  • Честно слово.
  • В началото бе Словото.
(общо)
  • Живото слово има голяма сила.
  • Художествено слово.
(реторика)
  • Президентът произнесе тържествено слово.
  • Надгробно слово.

Синоними на слово

Антоними на слово

Как се пише слово

Грешни изписвания: слуво, слову

Пише се с о под ударение в първата сричка и о в окончанието.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*slovo
Старобългарска дума (слово), произлизаща от праславянски корен. Сродна с глагола 'слушам' (чувам) и 'слава'. Първоначалното значение е 'това, което се чува/казва'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • честно слово
  • встъпително слово
  • живо слово
  • Божието слово
Фразеологизми:
  • давам дума/слово
  • вземам думата/словото
  • изпускам си словото

Популярни търсения и запитвания за слово