език
[ɛˈzik]
език значение:
1. (Анатомия) Подвижен мускулест орган в устната кухина у гръбначните животни и човека, който служи за вкусване, преглъщане и (при човека) за артикулиране на звукове.
2. (Лингвистика) Система от звукови знаци, думи и граматически правила, служеща за общуване между хората.
3. (Преносно) Специфичен начин на изразяване, стил на говорене или писане, присъщ на определен автор, епоха или сфера.
4. (Техника) Предмет или част от предмет с удължена и плоска форма, наподобяваща анатомичен език (напр. на обувка, на камбана, на суша).
- Ударение
- езѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-зик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- езици
Примери за използване на език
(Анатомия)
- Лекарят го помоли да си покаже езика.
- Опарих си езика с горещия чай.
(Лингвистика)
- Българският език е богат и звучен.
- Владее три чужди езика перфектно.
(Преносно)
- Езикът на Яворов е изпълнен със символизъм.
- Не разбирам езика на математиката.
(Техника)
- Езикът на камбаната удари силно.
- Трябва да си оправя езика на маратонката.
Как се пише език
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѩзꙑкъ (językъ)
Общославянска дума, произлизаща от праславянското *językъ. Първоначално е означавала и 'народ' (етнос, говорещ на един език).
Употреба
Чести словосъчетания:
- майчин език
- книжовен език
- остър език
- езикова бариера
Фразеологизми:
- на върха на езика ми е
- дърпам някого за езика
- намирам общ език
- гълтам си езика