Енциклопения на българския език

скръбен

[ˈskrɤbɛn]

скръбен значение:

1. (емоции) Който изпитва или изразява дълбока печал, тъга, мъка.
2. (събития) Който причинява скръб; свързан с нещастие или смърт (траурен).
Ударение
скръ̀бен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
скръ-бен
Род
мъжки
Мн. число
скръбни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скръбен

(емоции)
  • Бащата стоеше мълчалив и скръбен.
  • Скръбният му поглед издаваше болката.
(събития)
  • Това беше най-скръбният ден в историята на града.
  • Получихме скръбна вест.

Как се пише скръбен

Грешни изписвания: скръбън, скърбен, скрабен
Прилагателното се пише с -ръ- (скръбен), въпреки че глаголът е 'скърбя' (-ър-). В множествено число е-то отпада: скръбни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:скръбьнъ
Производна на съществителното 'скръб', от праславянски *skrъbь (тъга, болка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скръбна вест
  • скръбен ритуал
  • скръбно лице