Енциклопения на българския език

горестен

[ˈɡɔrɛstɛn]

горестен значение:

1. (Поетичен / Книжовен) Който изразява или е изпълнен с дълбока мъка, скръб и печал.
Ударение
гóрестен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
го-рес-тен
Род
мъжки
Мн. число
горестни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на горестен

(Поетичен / Книжовен)
  • Тя нададе горестен вик, когато разбра новината.
  • В очите му се четеше горестна молба.

Антоними на горестен

Как се пише горестен

Грешни изписвания: горесни, горезден, гурестен
Във формите за мн.ч. (горестни) и женски род (горестна) групата от съгласни стн се запазва при писане, въпреки че т може да не се чува ясно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:горесть
Произлиза от старобългарската дума за мъка, скръб (горе). Свързано с глагола 'горя' (в преносен смисъл на изгарям от мъка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • горестен плач
  • горестен вопъл
  • горестна въздишка