Енциклопения на българския език

празничен

[praznitʃɛn]

празничен значение:

1. (пряко) Който се отнася до празник; свойствен за празник.
2. (преносно) Тържествен, радостен, приповдигнат.
Ударение
прàзничен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
праз-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
празнични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на празничен

(пряко)
  • Днес е неработен, празничен ден.
  • Градът грееше в празнична украса.
(преносно)
  • Тя беше в празнично настроение въпреки лошото време.

Синоними на празничен

Антоними на празничен

Как се пише празничен

Грешни изписвания: праздничен, пръзничен, празнйчен
Въпреки етимологията (празден), в съвременния български език буквата д изпада в тази дума (за разлика от руския 'праздничный').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:праздьнъ (празен) -> празник
Произлиза от съществителното 'празник' + наставка '-ен'. Коренът е свързан със старобългарското 'праздьнъ' (свободен от работа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • празничен обяд
  • празнично облекло
  • празничен концерт