Енциклопения на българския език

скопяване

[skɔˈpʲavanɛ]

скопяване значение:

1. (медицина/ветеринария) Хирургическо отстраняване на половите жлези (тестиси или яйчници); кастрация.
2. (преносно) Лишаване на нещо от неговата същност, сила, острота или оригиналност.
Ударение
скопя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ско-пя-ва-не
Род
среден
Мн. число
скопявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скопяване

(медицина/ветеринария)
  • Ветеринарят препоръча скопяване на кучето, за да се намали агресията.
(преносно)
  • Цензурата доведе до идейно скопяване на романа.

Как се пише скопяване

Грешни изписвания: скупяване, скопявъне

Пише се с о в корена (от скопец).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:скопя
Отглаголно съществително от глагола 'скопя' (кастрирам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • химическо скопяване