осакатяване
[osɐkɐˈtʲavɐnɛ]
осакатяване значение:
1. (медицина) Причиняване на трайна телесна повреда, водеща до загуба на орган или функция на организма.
2. (преносно) Разрушаване на целостта, структурата или смисъла на нещо (текст, идея, произведение).
- Ударение
- осакатя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-са-ка-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- осакатявания
Примери за използване на осакатяване
(медицина)
- Войната доведе до осакатяване на хиляди войници.
- Инцидентът с машината предизвика тежко осакатяване на ръката му.
(преносно)
- Цензурата доведе до идейно осакатяване на романа.
- Съкращаването на бюджета е равносилно на осакатяване на културната програма.
Синоними на осакатяване
Антоними на осакатяване
Как се пише осакатяване
Думата започва с о- (представка) и се пише с променливо я (вместо 'е'), тъй като е под ударение и пред твърда сричка.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:sakat
От турската дума 'sakat' (недъгав, инвалид, повреден), която преминава в българския език като корен за глагола 'осакатявам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежко осакатяване
- осакатяване на добитък
- духовно осакатяване
Популярни търсения и запитвания за осакатяване
какво е осакатяване, осакатяване или усакатяване, осакатяване или осакътяване, осакатяване или осъкатяване, осакатяване или осакатявъне, усакатяване или осакътяване, усакатяване или осъкатяване, усакатяване или осакатявъне, осакътяване или осъкатяване, осакътяване или осакатявъне, осъкатяване или осакатявъне