Енциклопения на българския език

обезсилване

[obɛsˈsilvanɛ]

обезсилване значение:

1. (право) Юридически акт, с който се отменя валидността на документ, решение или присъда; анулиране.
2. (общо) Процес на лишаване от физическа сила, мощ или влияние; изтощаване.
Ударение
обезсѝлване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-сил-ва-не
Род
среден
Мн. число
обезсилвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезсилване

(право)
  • Съдът постанови обезсилване на решението на първата инстанция.
  • Процедура по обезсилване на ценни книжа.
(общо)
  • Дългото боледуване доведе до пълно обезсилване на организма.

Как се пише обезсилване

Пише се с зс в средата, тъй като представката е без-, а коренът започва със с (сила). Не се изпуска нито едната съгласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сила
Морфологичен състав: о- (префикс) + без- (префикс за липса) + сил (корен) + -ва- (глаголна наставка) + -не (съществителна наставка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обезсилване на заповед
  • пълно обезсилване
  • иск за обезсилване