склоняване
[skloˈnʲavɐnɛ]
склоняване значение:
1. (пряко) Убеждаване на някого да извърши нещо; придумване, навиване.
2. (лингвистика) Изменяне на формата на имената (съществителни, прилагателни, числителни, местоимения) по падеж, число и род.
- Ударение
- склоня́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- скло-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- склонявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на склоняване
(пряко)
- Склоняването на свидетелите към лъжесвидетелстване е престъпление.
- Успяха да постигнат склоняване на инвеститорите към преговори.
(лингвистика)
- Българският език е загубил падежното склоняване при съществителните имена, с изключение на звателната форма.
- В немския език склоняването на прилагателните зависи от вида на члена.
Синоними на склоняване
Антоними на склоняване
Как се пише склоняване
Коренът е 'склон-'. Гласната е променливо 'я' (от старобългарското ѣ), но в тази позиция се пише и изговаря 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:склонити
Произлиза от старобългарския глагол 'склонити', свързан с корена за наклон, навеждане. Значението еволюира от физическо навеждане към преносно въздействие и граматическа промяна.
Употреба
Чести словосъчетания:
- склоняване към проституция
- склоняване към самоубийство
- падежно склоняване
Фразеологизми:
- склонявам глава