деклинация

[dekliˈnat͡sijɐ]

деклинация значение:

1. (Астрономия) Една от двете екваториални координати, която измерва ъгловото разстояние на небесно тяло на север (положителна) или на юг (отрицателна) от небесния екватор.

2. (Физика) Магнитна деклинация — ъгълът между посоката на географския север и посоката, която сочи магнитната стрелка на компаса (магнитния север).

3. (Лингвистика) Изменението на имената (съществителни, прилагателни, местоимения) по падеж, число и род; система от падежни форми.

Ударение: деклина̀ция
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: дек-ли-на-ци-я
Род: женски
Мн. число: деклинации

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на деклинация

(Астрономия)

Звездата има деклинация +45 градуса.

(Физика)

При навигация трябва да се отчита магнитната деклинация за съответния район.

(Лингвистика)

Латинският език се характеризира с богата система на деклинация.

Синоними на деклинация

склонение, магнитно склонение

Как се пише деклинация

Грешни изписвания: диклинация, декленация, деклйнация, деклинъция, деклинацйя

Думата завършва на -ция, което е стандартно окончание за съществителни от латински произход.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:declinatio

От латинското declinatio (отклонение, извиване), от глагола declinare (отклонявам се). В научната терминология навлиза като термин за измерване на отклонения.

Употреба

Чести словосъчетания:

магнитна деклинация
слънчева деклинация
ъгъл на деклинация

деклинация