спрежение
[sprɛˈʒɛniɛ]
спрежение значение:
1. (езикознание) Граматическа категория, присъща на глагола, която се изразява чрез изменението му по лица, числа, времена и наклонения.
2. (езикознание) Група глаголи, които се изменят по еднакъв начин според определени морфологични признаци (в българския език според основната гласна в трето лице, единствено число, сегашно време).
- Ударение
- спрежѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спре-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- спрежения
Примери за използване на спрежение
(езикознание)
- В българския език глаголното спрежение е изключително богато и сложно.
(езикознание)
- Глаголът 'чета' е от първо спрежение, а 'говоря' – от второ.
Синоними на спрежение
Как се пише спрежение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:спрѧгѫ
Калка на латинския граматически термин 'conjugatio'. Произлиза от глагола 'спрягам' (съединявам, впрягам заедно), което е пряк превод на латинската концепция за свързване на глаголни форми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- първо спрежение
- второ спрежение
- глаголно спрежение