Енциклопения на българския език

невинен

[nɛˈvinɛn]

невинен значение:

1. (пряко) Който не е извършил престъпление, простъпка или грях; лишен от вина.
2. (преносно) Който е наивен, простодушен, безхитростен (често за дете или поглед).
3. (преносно) Който не съдържа заплаха или лоши намерения; безобиден.
Ударение
невѝнен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-ви-нен
Род
мъжки
Мн. число
невинни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на невинен

(пряко)
  • Съдът го обяви за невинен по всички обвинения.
  • Тя е напълно невинна за случилото се недоразумение.
(преносно)
  • Детето го погледна с невинните си сини очи.
  • Тя имаше невинно излъчване, което очароваше всички.
(преносно)
  • Това беше просто една невинна шега.
  • Лекарят каза, че подутината е невинна и няма повод за притеснение.

Как се пише невинен

Грешни изписвания: не винен, невйнен
В мъжки род, единствено число се пише с едно 'н' (невинен), но в множествено число се удвоява (невинни), защото 'е'-то от наставката изпада и се срещат 'н' от корена и 'н' от наставката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:не виньнъ
Образувано чрез отрицателната частица 'не' и корена 'вина'. Думата има дълбоки корени в славянските езици, обозначавайки липса на грях или вина.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • невинна жертва
  • невинна лъжа
  • невинно дете