Енциклопения на българския език

секира

[sɛˈkirɐ]

секира значение:

1. (пряко) Ръчно сечиво с метално острие, закрепено на дръжка, предназначено за цепене или сечене на дърва.
2. (преносно) Драстична мярка, санкция или рязко съкращение (на средства, персонал или права); нещо, което причинява големи загуби.
Ударение
секѝра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-ки-ра
Род
женски
Мн. число
секири
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на секира

(пряко)
  • Дърварят наточи старата секира и се захвана за работа.
  • Намериха ръждясала бойна секира при разкопките.
(преносно)
  • Финансовата секира удари бюджета на министерството.
  • Сметката за ток този месец е истинска секира.

Синоними на секира

Как се пише секира

Грешни изписвания: сикира, секйра
Коренът се пише с е. Проверка не е възможна чрез ударение, правописът е исторически установен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:securis
Заемка от латински 'securis' (брадва), вероятно преминала през старобългарски. Сродна със стб. 'сѣкѫ' (сека).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бойна секира
  • остра секира
Фразеологизми:
  • Удрям секирата
  • Заравям томахавката (секирата) на войната
  • Вадя секирата

Популярни търсения и запитвания за секира