топор
[toˈpɔr]
топор значение:
1. (инструменти) Голяма, тежка брадва с дълга дръжка, използвана в миналото за сечене на дърва или като бойно оръжие.
2. (преносно) Груб, недодялан човек (разговорно, рядко).
- Ударение
- топо̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- то-пор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- топори
Примери за използване на топор
(инструменти)
- Дърварят размахваше тежкия топор с лекота.
- В музея беше изложен боен топор от Средновековието.
(преносно)
- Държи се като топор в обществото.
Как се пише топор
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:топоръ
Стара славянска дума, вероятно заемка от иранските езици (срв. персийски tabar – брадва). Среща се във всички славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- боен топор
- тежък топор
Фразеологизми:
- плува като топор