санкция
[ˈsaŋkt͡sijɐ]
санкция значение:
1. (право/политика) Наказателна мярка, налагана при нарушение на закон, договор или споразумение.
2. (официален/административен) Официално потвърждение или одобрение на акт от по-висша инстанция (по-рядка, но терминологично коректна употреба).
- Ударение
- са'нкция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- санк-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- санкции
Примери за използване на санкция
(право/политика)
- Държавата наложи икономически санкции на съседната страна.
- За шофиране с превишена скорост е предвидена парична санкция.
(официален/административен)
- Решението подлежи на санкция от министъра.
- Без санкцията на парламента договорът е невалиден.
Синоними на санкция
Антоними на санкция
Как се пише санкция
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:sanctio
Заета от латинската дума 'sanctio' (постановление, ненарушим закон), чрез посредничеството на западноевропейски езици. Първоначално означава 'утвърждаване', но в модерната употреба преобладава значението на наказателна мярка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- налагам санкция
- административна санкция
- строги санкции
- търпя санкция