брадва
[ˈbradvɐ]
брадва значение:
1. (бита) Сечиво с метално острие, закрепено на дълга дръжка, използвано за сечене и цепене на дърва или като хладно оръжие в миналото.
2. (преносно) Груб, недодялан човек или постъпка (разговорно).
- Ударение
- бра'два
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- брад-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- брадви
Примери за използване на брадва
(бита)
- Дърварят замахна силно с тежката брадва.
- В музея беше изложена бойна брадва от Средновековието.
(преносно)
- Държи се като брадва в компанията.
Как се пише брадва
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брады
Наследена от праславянската форма *borda / *bordy. Сродна със старовисоконемската barta (широка брадва) и латинската barba (брада), поради формата на острието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- остра брадва
- дръжка на брадва
- бойна брадва
Фразеологизми:
- плува като брадва
- заравям томахавката (брадвата) на войната