свръзка
[ˈsvrɤskɐ]
свръзка значение:
1. (техника) Мястото, където две части са съединени; елементът, който осъществява съединяването.
2. (военно дело) Организирана комуникация между военни единици; или войник, чиято задача е да предава съобщения (сигналист, куриер).
3. (лингвистика) Помощен глагол (копула), който свързва подлога с сказуемното определение (напр. 'съм' в 'Той е ученик').
- Ударение
- свръ̀зка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свръз-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- свръзки
Примери за използване на свръзка
(техника)
- Свръзката между тръбите протече.
- Кабелната свръзка беше прекъсната.
(военно дело)
- Загубихме свръзка с предния отряд.
- Изпратиха свръзката да донесе заповедта.
(лингвистика)
- Глаголът 'съм' изпълнява ролята на свръзка.
Синоними на свръзка
Антоними на свръзка
Как се пише свръзка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свързвам
Произлиза от глагола 'свързвам', старобългарски 'съвръзъ'. Включва корена 'връз' (връзвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- офицер за свръзка
- глагол-свръзка
- химична свръзка