Енциклопения на българския език

копула

[ˈkɔpuɫɐ]

копула значение:

1. (Езикознание) Свързващ глагол (глагол-връзка), който съединява подлога с именното сказуемо (напр. 'съм' в 'Той е лекар').
2. (Логика) Елемент от съждението, който свързва субекта с предиката.
3. (Биология) Съвкупление, полов акт при животните; също и орган за свързване при някои безгръбначни.
Ударение
ко̀пула
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-пу-ла
Род
женски
Мн. число
копули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на копула

(Езикознание)
  • В изречението 'Времето е хубаво', глаголът 'е' изпълнява функцията на копула.
(Логика)
  • В класическата логика копулата утвърждава или отрича връзката между термините.
(Биология)
  • При този вид насекоми копулата продължава няколко часа.

Как се пише копула

Грешни изписвания: купула, копола
Пише се с о в първата сричка – копула, произлизащо от латинския корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:copula
От латински 'copula' (връзка, съединение, въже). Терминът е навлязъл в различни научни области със значение на свързващ елемент.

Популярни търсения и запитвания за копула