разрив
[rɐzˈrif]
разрив значение:
1. (преносно) Рязко прекъсване на отношения (лични, дипломатически и др.); пълно несъгласие.
2. (техника/медицина) Нарушаване на целостта на нещо под налягане или напрежение; скъсване, пукване.
3. (военно дело) Мястото или моментът на избухване на снаряд или бомба.
- Ударение
- разри'в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-рив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разриви
Примери за използване на разрив
(преносно)
- Скандалът доведе до пълен разрив в отношенията между двете страни.
- Между съдружниците настъпи разрив поради финансови спорове.
(техника/медицина)
- Получил е разрив на сърцето.
- Тестът за якост на опън проверява точката на разрив на материала.
(военно дело)
- Чуха се мощни разриви на артилерийски снаряди.
Антоними на разрив
Как се пише разрив
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:разрыв / *rъrvati
Свързано с глагола 'ривя' (късам, дърпам) и 'рова'. Думата е със славянски корен, вероятно калкирана или повлияна от руското 'разрыв'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дипломатически разрив
- сърдечен разрив
- точков разрив