събличане

[sɐˈblit͡ʃɐnɛ]

събличане значение:

1. (пряко) Действието по махане на дрехите от тялото; разсъбличане.

2. (преносно) Оголване или лишаване на нещо от външната му обвивка (напр. дърво от кора).

Ударение: съблѝчане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: съб-ли-ча-не
Род: среден
Мн. число: събличания
Вид: несвършен

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на събличане

(пряко)

Събличането на мокрите дрехи веднага след дъжда е задължително за здравето.

(преносно)

Есенното събличане на гората разкриваше скалистия пейзаж.

Синоними на събличане

разсъбличане, разгърдване, съване, оголване, обелеване

Антоними на събличане

обличане, навличане, покриване, забулване

Как се пише събличане

Грешни изписвания: съблечане, сабличане, съблйчане, събличъне

Думата се пише с ъ в корена (от представката съ-). Гласната в суфикса е а (събличане), тъй като произлиза от глагола от несвършен вид 'събличам'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:съвлачити

От глагола 'събличам'. Старобългарската форма 'съвлачити' (свличам) претърпява фонетични промени, като 'вл' преминава в 'бл' в някои форми или по аналогия, но запазва значението на отстраняване на покритие/дреха.

Употреба

Чести словосъчетания:

бързо събличане
събличане на дрехи
съблекалня за събличане

събличане