Енциклопения на българския език

пропадане

[proˈpadɐnɛ]

пропадане значение:

1. (физическо) Разрушаване на основата и свличане надолу; хлътване в дупка или пропаст.
2. (преносно) Неуспешно завършване или провал на начинание, план или събитие.
3. (разговорно) Изчезване без следа (за човек).
Ударение
пропа̀дане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-па-да-не
Род
среден
Мн. число
пропадания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пропадане

(физическо)
  • Силните дъждове причиниха пропадане на пътното платно.
  • Има опасност от пропадане в старата шахта.
(преносно)
  • Организаторите се страхуваха от пропадане на концерта.
  • Финансовата криза доведе до пропадане на сделката.
(разговорно)
  • След пропадането му през 90-те, никой не го е виждал.
  • Това беше мистериозно пропадане.

Как се пише пропадане

Грешни изписвания: пропадъне, прупадане, пропъдане
Основната гласна в наставката е а (падам -> падане). Не се заменя с 'ъ'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:падати
Глагол 'падам' с представка 'про-', указваща движение през нещо или загуба.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свлачищно пропадане
  • пропадане на земна маса
Фразеологизми:
  • потъване в земята от срам