свидетел
[sviˈdɛtɛɫ]
свидетел значение:
1. (Право) Лице, което дава показания пред съд или друг орган за факти и обстоятелства, които са му известни.
2. (Общо) Човек, който лично е присъствал при извършването на нещо и може да го потвърди.
3. (Обреди) Лице, което удостоверява с подписа си законността на граждански брак (кум).
- Ударение
- свидѐтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сви-де-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- свидетели
Примери за използване на свидетел
(Право)
- Основният свидетел по делото не се яви в залата.
- Призоваха ме като свидетел на катастрофата.
(Общо)
- Станахме свидетели на невиждан природен феномен.
(Обреди)
- За свидетели на сватбата поканиха най-добрите си приятели.
Синоними на свидетел
Как се пише свидетел
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣдѣтель
Произлиза от старобългарската дума свѣдѣтель. Коренът е свързан с глагола 'вѣдѣти' (знам) и представката 'съ-' (съзнаващ, знаещ заедно с другите).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ключов свидетел
- свидетел на защитата
- лъжесвидетел
- ням свидетел