наблюдател
[nɐblʲuˈdatɛl]
наблюдател значение:
1. (общо) Човек, който наблюдава, гледа внимателно нещо или някого; зрител на събитие.
2. (официално) Лице, официално натоварено да следи за правилното протичане на процес, избори, преговори и др., без да се намесва пряко.
- Ударение
- наблюда̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-блю-да-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наблюдатели
Примери за използване на наблюдател
(общо)
- Той предпочиташе да бъде страничен наблюдател, вместо да участва в спора.
(официално)
- Международните наблюдатели потвърдиха честността на изборите.
- Военен наблюдател на ООН.
Синоними на наблюдател
Антоними на наблюдател
Как се пише наблюдател
Пише се с 'ю' след 'л'. Наставката за деятел е -тел, а не '-тил'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наблюдавам
Дериват на глагола 'наблюдавам' с наставка за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- международен наблюдател
- военен наблюдател
- птичи наблюдател (бърдуочър)
- страничен наблюдател