кум
[kum]
кум значение:
1. (Етнография / Религия) Главен свидетел при църковен брак, който по традиция става духовен наставник на семейството и кръстник на децата им.
2. (Пряко) Човекът, който е кръстил някого (в контекста на отношението към родителите на кръщелника).
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кум
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кумове
Примери за използване на кум
(Етнография / Религия)
- Кумът вдигна тежка наздравица за младоженците.
(Пряко)
- Ние с него сме кумове, аз кръстих сина му.
Антоними на кум
Как се пише кум
Едносрична дума, не представлява правописна трудност.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:compater
От латинското 'compater' (съ-баща, духовен баща), преминало в славянските езици (стб. кумъ). Означава духовна връзка, създадена при кръщение или сватба.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кум и кума
- почетен кум
Фразеологизми:
- Гладен като кум
- Кум на вятъра