Енциклопения на българския език

очевидец

[ot͡ʃɛˈvidɛt͡s]

очевидец значение:

1. (общо) Лице, което лично е присъствало на дадено събитие и го е видяло с очите си.
Ударение
очевѝдец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-че-ви-дец
Род
мъжки
Мн. число
очевидци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на очевидец

(общо)
  • Полицията издирва очевидци на пътното произшествие.
  • Като очевидец на случката, той разказа всичко с подробности.

Синоними на очевидец

Как се пише очевидец

Свързващата гласна в сложната дума е е (оч-е-видец), не 'и'. Множественото число е 'очевидци' (изпадане на 'е').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:очи + видя
Сложна дума, съставена от 'очи' и глаголната основа 'видя'. Вероятна калка на гръцката дума 'αὐτόπτης' (autoptēs) или латинската 'oculatus testis'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пряк очевидец
  • разказ на очевидец
  • очевидци твърдят
очевидец : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник